Строг пост – или баба ми е веган!

Спомням си, че баба ми правеше много неща, които бяха неразбираеми за мен. Едно от тайнствата на детството се оказаха постите – духовни казваше тя, защото човек първо трябва да се смири и после да помисли за телесното. Много познати постят като моден вариант на диета, която осигурява намаляването на теглото. А баба ми говореше за изповед, тримерене и други такива неразбираеми неща за мен. През годините различни свещеници са ми обяснявали различни неща, които още повече ме объркваха и поста остана в сферата на мистиката. Разбира се един, два опита да се спазва хранителният му режим и споменатите разговори ме накараха да осъзная, че не правя нещо както трябва. В последната седмица търсих още информация и все повече ми се струва, че строгият пост, който трябва да се спазва след Сирни заговезни всъщност се оказва веган диета – растителна храна без олио. Дали баба ми е знаела, че е веган в половината от годината? Защото постенето всъщност е над двеста дни в годината, строгият пост е сериозна част от него. Вероятно нямаше да има значение за нейната религиозност, защото това беше част от нейната същност. Както и да го наречеш е добре защо го правиш.

Другото, което ми е много интересно, колко ненатрапчив се оказа строгия пост на баба ми – тя не парадираше, не търсеше съчувствие, че трудно си намира продукти да го прави, не й пречеше да готви месо за останалата (особено мъжка) част от семейството. Защо тогава за съвременното семейство е толкова трудно да го направи? Мдаа – ние сме стресирани, натоварени и не живеем природосъобразно. Но пък дали бабите не са били натоварени, работейки от пет сутринта…?!