Ангелска ягодова торта

За блата:

3 яйца

3 ч.л. захар

3 ч.л. брашно

(може да се добави и чаена лъжичка бакпулвер)

За украса:

200 мл. течна сметана (животинска)

3 с.л. захар

500 гр. ягоди

Приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват до побеляване, след което се прибавя брашното и бакпулвера. Сместа се изсипва в намаслена форма поръсена с брашно и се пече на 180 градуса. След като се извади се охлажда и разрязва, за да се оформят блатовете. През това време се разбива сметаната със захарта. Може да се сиропират блатовете с чаша вряла вода, в която са разтворени 2,3 лъжици захар. Нареждат се ягодите като се редуват със сметаната. Накрая цялата торта се украсява. Готово!

Ваканция къде си?

Какво правим с децата през ваканцията – всичко. Успяваме да се ядосаме един на друг, да се накрещим, да се изнервим, да напишем изостаналите домашни, да се разделим за кино с приятели – техните на децата, докато вие се опитвате да се съвземете вкъщи… и всичко това в извънработно време, защото пролетната ваканция, както и повечето малокалибрени ваканции не са отразени в графика на отпуските. С една дума – ваканция, ама друг път! Ако все пак успеете да си вземете отпуск и решите да отидете някъде цялото семейство се оказва на връщане, че има да се правят куп домашни, да се изчетат половин вагон книги, въобще  цялата ваканция ви излиза през носа. И в двата генерални случая никой не е щастлив, няма доволни, но пък и всички са нещастни по своему.

Разбий  матрицата!

Варианти за по-добра ваканция:

  1. Направи дълъг уикенд, но това да е първата събота и неделя – например до вторник, когато се приберете ще може да отидеш на работа за 2 или 3 дни, да се отдалечите след прекараното време заедно, детето да свърши своите задължения, а ти да ги провериш непосредствено преди края на ваканцията.
  2. Намери занимание за през седмицата, когато си на работа – има множество клубове – спортни, научни и т.н., някои от които са безплатни дори.
  3. Уговорка с още няколко родителя за ротационно гледане, много подходящо за по-малките деца.
  4. Ако още няма карта за голяма библиотека – сега е моментът, някои от регионалните библиотеки имат чудесни инициативи за ваканцията.
  5. Заведете детето в книжарница и му купете избраната книга – уговорката може да е то да ви разкаже в края на ваканцията, за какво се разказва.
  6. Ако е спортна душа – осигурете му любима топка или пък го запознайте с удоволствието от хвърчилото, федербала, дори крикета:)

Това е шестицата за пролетната ваканция, има разбира се множество други възможности – опитайте всичко – 12/13 години за повторение и научаване.

Не искам да уча – защо да го правя?

Всеки родител се е сблъсквал с проблема за ученето вкъщи – как да мотивираме децата си да се занимават със своите домашни, с допълнителните знания, които трябва да усвоят. Ако имаме късмет детето е любопитно, има свои интереси и много често почти незабелязано само успява да се справи с новата информация. Има моменти, в които среща сериозни трудности в заучаването на определен материал, съчетани с отчаянието, че не може да се справи с нарастващия брой задачи, родителите започват да търсят своите пътища да мотивират детето да започне само да се занимава.

Любима техника – отразяване! Детето казва, че не иска да прави нещо – родителя се съгласява, избягва употребата на “не”. При по-малки деца може и да действа, но големите може и да усетят опита за манипулация, затова е добре да се внимава с правдоподобността на отразяването. Т.е. детето отказва да учи, защото нещо му е трудно, нищо не иска да прави – родителят се съгласява, че материалът е действително много труден, затова ако желае може да прави “НИЩО”. Прибираме учебниците и може спокойно да стои на едно място, без да има възможност да се разсейва – обяснете, какво е нищото – без таблет, без телефон, без телевизия, без… нищо. От опит знам, че нищото не е интересно повече от пет минути. Нещо повече, след тях ученето е доброволно и много по-лесно.

За децата и кучетата

Почти няма дете, което да не се прехласва по кучета. За тях няма значение дали са малки, големи, улични или домашни. Независимо дали имате куче или не, ако имате дете вероятно се е случвало то се устреми към някое куче и да се опита да го пипне, гушне и дори целуне. Много от майките изпадат в истинска паника когато видят чистичкото си детенце, опитващо се да гушне уличния пес. От друга страна в много паркове, въпреки ясното законодателство, дори отделените места за разхождане на кучета се вижда как се пускат домашните любимци да тичат свободни сред прохождащи дечица. И тук конфликтът е неизбежен, защото дори едно забърсване със свободно махащата се опашка на прекрасния лабрадор нарушава равновесието на малкия човек, който пада и крясъците стават неизбежни.

Има ли възможност да бъде избегнат този сценарий? Изключително дразнещо за родителите без домашен любимец е фактът, че тези, които имат такъв не почистват след него в парка, не ги разхождат на определените за това места и се чувстват като жертви, които се примиряват с едно доста мръсно и миризливо положение. Институциите не правят нищо по въпроса, защото работното време на инспекторите е от 9 до 17, а кучетата обикновено се разхождат преди и след тези часове. Много притежатели на домашни кучета смятат, че след като уличните се разхождат свободни и цапат, нищо няма да се промени, ако те също не почистват и удържат своите. Всяка промяна на условията започва от малкото и ако не ви е страх от насилие следващия път помолете учтиво притежателя на малкия териер да почисти след своя любимец. А когато вашето дете поиска куче си спомнете тези забележки.