Моята гордост – детето ми е най…!

Като дете всеки се е смял на приказката за враната, която смята, че нейното рошаво черно гардже е най-хубавото пиле, а когато станем майки се превръщаме в нея. Не само изтъкваме всяко постижение на детето – от уцелването на гърнето до шестицата по труд и творчество, но често изпадаме в парадоксалната ситуация да подценяваме всички останали деца. Приоритезирането на собственото отроче всъщност показва не само любовта ни, но когато прерасне в слепота за грешките, грубостта и недостатъците в поведението, води след себе си последици, които най-често задълбочават последните. Вероятно сте си задавали въпросът как сладкото бебе, което гука и се усмихва, се превръща в тропащото с крак изчадие, хвърлящо продукти от рафтовете на магазина, търкалящо се по пода и крещящо сякаш всички дяволи от ада са го подгонили?! Простият отговор е – благодарение на безценните усилия на родителите му. Сложният е свързан с поведенчески модели, възпитателни стереотипи  и т.н. От друга страна, децата трябва да се подкрепят и насърчават в търсенето на своите таланти и възможности. Границата между гордостта и безсмислието е минимална, но пък и подценяването е болезнено. Постиженията на детето е добре да се поглеждат отвън, доколкото може да се осмислят и да се потърси трезва оценка за тях. Много често родителите се обръщат за помощ към учители, частни уроци и приключват със своите ангажименти, гледайки крайния резултат. Би трябвало родителите да участват активно в постиженията на своите деца, така гордостта от тях ще бъде адекватна.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *