Ангелска ягодова торта

За блата:

3 яйца

3 ч.л. захар

3 ч.л. брашно

(може да се добави и чаена лъжичка бакпулвер)

За украса:

200 мл. течна сметана (животинска)

3 с.л. захар

500 гр. ягоди

Приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват до побеляване, след което се прибавя брашното и бакпулвера. Сместа се изсипва в намаслена форма поръсена с брашно и се пече на 180 градуса. След като се извади се охлажда и разрязва, за да се оформят блатовете. През това време се разбива сметаната със захарта. Може да се сиропират блатовете с чаша вряла вода, в която са разтворени 2,3 лъжици захар. Нареждат се ягодите като се редуват със сметаната. Накрая цялата торта се украсява. Готово!

Ваканция къде си?

Какво правим с децата през ваканцията – всичко. Успяваме да се ядосаме един на друг, да се накрещим, да се изнервим, да напишем изостаналите домашни, да се разделим за кино с приятели – техните на децата, докато вие се опитвате да се съвземете вкъщи… и всичко това в извънработно време, защото пролетната ваканция, както и повечето малокалибрени ваканции не са отразени в графика на отпуските. С една дума – ваканция, ама друг път! Ако все пак успеете да си вземете отпуск и решите да отидете някъде цялото семейство се оказва на връщане, че има да се правят куп домашни, да се изчетат половин вагон книги, въобще  цялата ваканция ви излиза през носа. И в двата генерални случая никой не е щастлив, няма доволни, но пък и всички са нещастни по своему.

Разбий  матрицата!

Варианти за по-добра ваканция:

  1. Направи дълъг уикенд, но това да е първата събота и неделя – например до вторник, когато се приберете ще може да отидеш на работа за 2 или 3 дни, да се отдалечите след прекараното време заедно, детето да свърши своите задължения, а ти да ги провериш непосредствено преди края на ваканцията.
  2. Намери занимание за през седмицата, когато си на работа – има множество клубове – спортни, научни и т.н., някои от които са безплатни дори.
  3. Уговорка с още няколко родителя за ротационно гледане, много подходящо за по-малките деца.
  4. Ако още няма карта за голяма библиотека – сега е моментът, някои от регионалните библиотеки имат чудесни инициативи за ваканцията.
  5. Заведете детето в книжарница и му купете избраната книга – уговорката може да е то да ви разкаже в края на ваканцията, за какво се разказва.
  6. Ако е спортна душа – осигурете му любима топка или пък го запознайте с удоволствието от хвърчилото, федербала, дори крикета:)

Това е шестицата за пролетната ваканция, има разбира се множество други възможности – опитайте всичко – 12/13 години за повторение и научаване.

Не искам да уча – защо да го правя?

Всеки родител се е сблъсквал с проблема за ученето вкъщи – как да мотивираме децата си да се занимават със своите домашни, с допълнителните знания, които трябва да усвоят. Ако имаме късмет детето е любопитно, има свои интереси и много често почти незабелязано само успява да се справи с новата информация. Има моменти, в които среща сериозни трудности в заучаването на определен материал, съчетани с отчаянието, че не може да се справи с нарастващия брой задачи, родителите започват да търсят своите пътища да мотивират детето да започне само да се занимава.

Любима техника – отразяване! Детето казва, че не иска да прави нещо – родителя се съгласява, избягва употребата на “не”. При по-малки деца може и да действа, но големите може и да усетят опита за манипулация, затова е добре да се внимава с правдоподобността на отразяването. Т.е. детето отказва да учи, защото нещо му е трудно, нищо не иска да прави – родителят се съгласява, че материалът е действително много труден, затова ако желае може да прави “НИЩО”. Прибираме учебниците и може спокойно да стои на едно място, без да има възможност да се разсейва – обяснете, какво е нищото – без таблет, без телефон, без телевизия, без… нищо. От опит знам, че нищото не е интересно повече от пет минути. Нещо повече, след тях ученето е доброволно и много по-лесно.

За децата и кучетата

Почти няма дете, което да не се прехласва по кучета. За тях няма значение дали са малки, големи, улични или домашни. Независимо дали имате куче или не, ако имате дете вероятно се е случвало то се устреми към някое куче и да се опита да го пипне, гушне и дори целуне. Много от майките изпадат в истинска паника когато видят чистичкото си детенце, опитващо се да гушне уличния пес. От друга страна в много паркове, въпреки ясното законодателство, дори отделените места за разхождане на кучета се вижда как се пускат домашните любимци да тичат свободни сред прохождащи дечица. И тук конфликтът е неизбежен, защото дори едно забърсване със свободно махащата се опашка на прекрасния лабрадор нарушава равновесието на малкия човек, който пада и крясъците стават неизбежни.

Има ли възможност да бъде избегнат този сценарий? Изключително дразнещо за родителите без домашен любимец е фактът, че тези, които имат такъв не почистват след него в парка, не ги разхождат на определените за това места и се чувстват като жертви, които се примиряват с едно доста мръсно и миризливо положение. Институциите не правят нищо по въпроса, защото работното време на инспекторите е от 9 до 17, а кучетата обикновено се разхождат преди и след тези часове. Много притежатели на домашни кучета смятат, че след като уличните се разхождат свободни и цапат, нищо няма да се промени, ако те също не почистват и удържат своите. Всяка промяна на условията започва от малкото и ако не ви е страх от насилие следващия път помолете учтиво притежателя на малкия териер да почисти след своя любимец. А когато вашето дете поиска куче си спомнете тези забележки.

Моята гордост – детето ми е най…!

Като дете всеки се е смял на приказката за враната, която смята, че нейното рошаво черно гардже е най-хубавото пиле, а когато станем майки се превръщаме в нея. Не само изтъкваме всяко постижение на детето – от уцелването на гърнето до шестицата по труд и творчество, но често изпадаме в парадоксалната ситуация да подценяваме всички останали деца. Приоритезирането на собственото отроче всъщност показва не само любовта ни, но когато прерасне в слепота за грешките, грубостта и недостатъците в поведението, води след себе си последици, които най-често задълбочават последните. Вероятно сте си задавали въпросът как сладкото бебе, което гука и се усмихва, се превръща в тропащото с крак изчадие, хвърлящо продукти от рафтовете на магазина, търкалящо се по пода и крещящо сякаш всички дяволи от ада са го подгонили?! Простият отговор е – благодарение на безценните усилия на родителите му. Сложният е свързан с поведенчески модели, възпитателни стереотипи  и т.н. От друга страна, децата трябва да се подкрепят и насърчават в търсенето на своите таланти и възможности. Границата между гордостта и безсмислието е минимална, но пък и подценяването е болезнено. Постиженията на детето е добре да се поглеждат отвън, доколкото може да се осмислят и да се потърси трезва оценка за тях. Много често родителите се обръщат за помощ към учители, частни уроци и приключват със своите ангажименти, гледайки крайния резултат. Би трябвало родителите да участват активно в постиженията на своите деца, така гордостта от тях ще бъде адекватна.

Строг пост – или баба ми е веган!

Спомням си, че баба ми правеше много неща, които бяха неразбираеми за мен. Едно от тайнствата на детството се оказаха постите – духовни казваше тя, защото човек първо трябва да се смири и после да помисли за телесното. Много познати постят като моден вариант на диета, която осигурява намаляването на теглото. А баба ми говореше за изповед, тримерене и други такива неразбираеми неща за мен. През годините различни свещеници са ми обяснявали различни неща, които още повече ме объркваха и поста остана в сферата на мистиката. Разбира се един, два опита да се спазва хранителният му режим и споменатите разговори ме накараха да осъзная, че не правя нещо както трябва. В последната седмица търсих още информация и все повече ми се струва, че строгият пост, който трябва да се спазва след Сирни заговезни всъщност се оказва веган диета – растителна храна без олио. Дали баба ми е знаела, че е веган в половината от годината? Защото постенето всъщност е над двеста дни в годината, строгият пост е сериозна част от него. Вероятно нямаше да има значение за нейната религиозност, защото това беше част от нейната същност. Както и да го наречеш е добре защо го правиш.

Другото, което ми е много интересно, колко ненатрапчив се оказа строгия пост на баба ми – тя не парадираше, не търсеше съчувствие, че трудно си намира продукти да го прави, не й пречеше да готви месо за останалата (особено мъжка) част от семейството. Защо тогава за съвременното семейство е толкова трудно да го направи? Мдаа – ние сме стресирани, натоварени и не живеем природосъобразно. Но пък дали бабите не са били натоварени, работейки от пет сутринта…?!

Кухнята – сърцето на дома

Най-топлото, най-уютното и най-средищното място в един дом е кухнята. Но не онази кухня, която познаваме от панелните апартаменти, удобно отделена и с чудесните размери от 2 кв.м., а мястото, където семейството векове наред се събира, дори и да толкова голямо. Често не се грижим добре да това сърце – то е задръстено от мебели, натрупани съдове и малки ненужни неща. Друг път е голямо, с място за всички, но пусто – без живот, но ако кухнята е пуста, почти сигурно и останалата част от жилището се използва минимално. Последните години кухнята стана част от дневното пространство на семейството, така се оказа, че много домакини имат възможност да прекарват повече време със семейството, докато приготвят храната за него. Това не е просто мястото, където пием кафе и приготвяме храна, а изворът на живот за нашия дом. Тя не е самотно място, но може да бъде такова, не е и кръстопът, но може да стане. Всичко зависи от членовете на семейството.

Списък за новороденото

Какво е необходимо на едно бебе – мама! Всичко останало е въпрос на избор, стечение на обстоятелствата и възможности на семейството.

В повечето болници има списък с необходимото за след раждането, така че няма да се спираме подробно на този списък.  Той ще е обект на друга публикация.

Тук ще направим популярния списък и неговите алтернативи.

Креватче /дървено за постоянно спане и сгъваемо за път/ – едно общо е достатъчно, ако не пътувате може да използвате сгъваемото за друго помещение. А и трябва да помислите какво ще правите с дървеното креватче след 2 години, добра инвестиция е за 2,3 деца. Може някой ваш познат да има излишно.

Матрак за креватче – зависи от креватчето, някои сгъваеми имат собствени матрачета.

Количка – помислете какво точно ви трябва, ще направим отделна публикация за тях, множество възможности.

Ваничка – може и със стойка, а може да използвате най-обикновен леген. Някои бебета не харесват ваничките и се къпят под душа.

Столче за кола (0-13 кг.) – ако имате кола, някои колички са в комплект с кошница-столче за кола.

Бебефон – зависи колко помещения имате, не ви трябва за двустаен апартамент.

Шишета – 1 бр, – за вода, ако е необходимо за мляко трябва да се прецени кой тип биберон ще допадне на бебето.

Четка за шише и биберон – улеснение, но не и необходимост, същата работа върши и гъбичката, отделно от тази за другите съдове, въпрос на техника.

Безвреден препарат /веро/ за измиване на бебешките шишета преди стерилизация – след измиването не би трябвало да остава каквото и да е било от верото, било то обикновено или безвредно, нещо повече след стерилизацията нищо не остава по тях. Може да се избегне купуването му.

Стерилизатор за шишета – електрически или за микровълнова – отново въпрос на избор – може и в тенджера да изварите шишетата, ефектът е същия. Мнения много за ползите и вредите – затова здравия разум и личната преценка са най-важни. Същото важи и за течност; таблетки за студента стерилизация. Последните са много удобни за пътуване.

Нагревател за шишета – абсолютно ненужно, ефектът е същия ако се използва топла преварена вода, или шишето се държи в чаша с топла вода.

Памперси, може да са еднократни, многократни, зависи от личното ви отношение към въпроса. Първоначално е добре да не се зареждате с много, защото може да се окаже, че не ви допада марката, пропускливостта и т.н. Не е добре идеята да се сменят често, но пък и ако пропускат или бебето излиза от тях, защото са му големи или пък са малки, ще се наложи да ги смените. Има по-едри бебета, за които най-малкия размер на някои марки въобще не са подходящи, същото важи за по-малките бебчета, които се оказват с памперс до врата, нищо че е най-малкият размер.

Мокри кърпи –  1- 2 пакета, същото важи като за памперсите, изберете марка, която ви допада, може да е същата като памперсите, може да са дори памучни, ваша преценка, но не се запасявайте.

Лепенки за пъпче – вероятно няма да са ви необходими, може да се опази добре и без тях, а отлепването е болезнено.

Спирт и пудра за пъпче – педиатърът може да ви посъветва, но има и спрейчета, които също са подходящи.

Бебешки прах за пране – бебешката кожа е чувствителна,  вероятно сте изпрали вече част от дрешките предварително, ще разберете, ако е необходимо да го смените – възможни са обриви от неподходящ прах.

Бебешки омекотител – абсолютно ненужно, предполага алергии.

Бебешки сапун – ако имате гел/шампоан за измиване на тяло и коса няма да ви трябва. Оказа се, че някои от петната по дрехите успяват да се изперат с въпросните бебешки сапуни.

Препарат за измиване на бебешката стая –  водата е чудесен заместител и без това повечето млади майки търкат ненужно много около бебета.

Шампоан за коса и тяло – изберете си марка за козметиката, не е добра идея да използвате няколко различни марки, защото имат различни съставки и е възможно някоя да не ви понася. Можете да изчакате и да използвате мостри, за да разберете дали понася да бебето тази марка и тогава да закупите и останалите неща:

Крем против подсичане

Олио, масажен гел или мляко

Клечки за уши с ограничител – имат приложение и за почистване на нослето, ограничителя е задължителен, за да не се притеснявате до къде да почиствате.

Аспиратор за нос – може и да не ви потрябва, затова преценете дали да не оставите тази покупка за по-късно,  има във всяка аптека, а и педиатъра може да ви помогне с подходящ съвет.

Физиологичен разтвор – няколко капсули все ще влязат в употреба във времето.

Гребен и четка за коса – бебета всякакви, включително такива, които нямат коса в следващата една година. Не е съвсем необходима покупка. Но изключително полезна, ако има коса и крусти.

Ножичка или нокторезачка – каквото ви е по-удобно, имайте предвид, че някои бебета се раждат с нокти. (може да ви потрябват и ръкавички)

Термометър за телесна температура – със сигурност ще ви трябва в някой от следващите месеци, добре е да го имате под ръка. Може да е за чело – препоръчвам, може и за дупе, ако бебето е малко, за мишница не е добре.

Термометър за вана – ще улесни доста подготовката за баня, но се ползва за кратко.

Уред за измерване на температурата и влагата в стаята – може и без него, но ако се притеснявате колко му е топло или студено на бебето ще ви е полезно.

Овлажнител за въздух – въпрос на избор, не е задължително.

Йонизатор за въздух – същото, не е задължителен.

Залъгалка – биберон, не е сигурно, че ще се хареса на бебето, може въобще няма да я иска, затова не повече от една.

Кутийка за залъгалка – от хигиенна гледна точка върви с нея.

Термос или термобокс – може и да не ви трябва – зависи от сезона, дали се храните от шише, дали ще се храните навън. Може да остане и за след месец след раждането, когато прецените как ще подхождате към разходките. Ако държите водата топла в термоса, няма да се налага да я топлите и вкъщи за всяко хранене.

Хавлия – 2 бр. – необходимо за банята и измиването през деня.

Комплект обикновени пелени – 2 бр. – може и повече, използват се и за подложка под главичката, ако повърне е по-лесно да смените само подложката, вместо цялото чаршафче.

Одеало (порт-бебе) – зависи от сезона.

Памучно одеало или пелена – добре е да има поне една завивка, която да използвате, гледайте да не е олекотена, защото може да се завие през глава и затрудни дишането му.

Възглавница за новородено ( спомага за правилно дишане на детето) – същото върши и обикновена възглавница с подходяща големина.

Възглавничка против задушаване – няма такава гаранция, но може да използвате и друга с подходящи размери.

Комплект за креватче с обиколник – може и да не ви трябва, ако използвате сгъваемо креватче, а и до момента, в който ви трябва защита за мърдането на бебето може да прецените какво ви е нужно.

Комплект 3 части /горен долен чаршаф и калъвка за възглавница/ – поне два комплекта.

Протектор за матрак 2 бр. – абсолютно задължително, непромокаеми, защото се случват аварии с памперсите, повръщане и т.н.

Боди – 3 – 4 бр. – от първия размер, ще разберете дали са ви достатъчно, а и ще получите доста подаръци, може и да не ви трябват дрешки в следващите няколко месеца.

Долна камизолка – 2 – 3 бр. – ненужно, почти никой не ги използва.

Ританки – 2 – 3 бр. – може да се заместят от гащеризони.

Блузка -2 –  3 бр. – комплект с блузки.

Гащеризон -3 –  4 бр. – алтернатива на ританките и блузките.

Пижамка – 2 бр. – може да не ви трябват, може да си го обличате и с дрешки, гащеризончета, въпрос на вкус.

Буйки 2 бр. –  ненужно – къде ще се разхожда, всъщност много лесно ги изуват с търкане на крачета, ако времето е студено и се притеснявате, може да сложите чорапки, които също се изуват или бабините терлици.

Чорапки – 3 чифта, зависи от времето на раждане, ще ви трябват, ако слагате други дрешки, при ританки и гащеризони са безсмислени, освен ако не се притеснявате дали му е студено.

Ръкавички – 2 бр. – по-скоро предпазват бебето от самонараняване, ако има нокти – те са памучни, евтини и могат да ви бъдат полезни. Ако бебето няма нокти и ги режете, може и да не му потрябват. Някои родители предпочитат да не ги режат през първите месеци.

Шапка – 2 бр. – памучни и за излизане, зависи от сезона.

Лигавници – 2 бр. – ще ви трябват едва след месец или два.

Играчка за легло – всякакви екстри са прекрасни, стига да са безопасни.

Плот за повиване/ мек или с твърда основа/ – удобство, особено ако е на подходящо ниво, улеснява преобуването, но е изключително опасно да се оставя по-голямо бебе на него, защото може да се преобърне и падне.

Шезлонг или люлка – удобство и прекрасен подарък от баба и дядо.

Непромокаеми подложки – 2 бр. – не са задължителни, след като сте си взели протектори и плота за повиване.

Предложение за женитба

Всеки пази някъде спомена за предложението на любимия човек. Много често това не е изненада, а решение, до което стигат двамата. Затова и за много двойки този момент не е филмовата радост, с която ни заливат в романтичното море, а жест на взаимно обвързване. Идеи като езда на коне, вечеря с изненадващ десерт, спортно събитие, концерт и всякакви други клишета не са най-добрия вариант, защото може да се окаже доста мъчително и изтощително за предлагащия (умишлено не посочвам пол, в крайна сметка не пречи и ТЯ да е инициатора). Големите жестове са страхотни, но не всеки има възможност да ги осъществи, а и в крайна сметка е много жалко, ако това остане единственият най-голям жест за целия бъдещ живот. Затова тук има два подхода – да се открие любимото нещо на половинката и то да бъде използвано за този момент, така всеки път, когато го прави ще се сеща за предложението, което много помага в бъдещия живот или наистина да се потърси оригинална идея, която да се приложи към обичайния живот, защото в оригиналността трябва да има и част от личния живот. Защото, когато хората имат определен стил на живот вместо оригиналност получавате пародия. Представете си – идеалната картина – лято, лозя, двамата се разхождате – Той пада на колене, казва най-прекрасните думи – Тя се разплаква и приема с въодушевление. Приятно нали – като на филм, идеален спомен за внуците. Само че – Той и Тя са хора, които никога не са приближавали до каквато и да селскостопанска земя, дори лозе, Тя е с токчета, които потъват в пръстта, Той пада на коляно, в което безмилостно се забиват малки камъчета, но мъжествено замълчава, в главата му цари пълна каша от клишета, успява да скалъпи предложението, бърка в джоба, изпуска пръстена, следва трескаво търсене и точно е намерен, когато очите на любимата попадат на малко дълго телце, което се приближава зад него – писъци, тичане – незабравимо – е, какво да се прави – в лозята има змии. Направо библейска символика, но нищо не протича както сте си го представяли – още по-лоша идея е да предлагате на кон, ако никога не сте се доближавали до такова животно. Щеше да е много по-лесно и приятно да отидете до любимото на двама ви градско кафе и с помощта на сервитьорите измислите подходящия начин за нейната/негова изненада, дори привързан пръстена към късметчето може да да се окаже по-добър вариант. От друга страна, ако животът ви е свързан с любовта към природата, работа навън, лозята и конете, то описания по-горе филмов вариант може да е най-добрия начин за вас.